Как да се държим с дамите в офиса

Защо лошото настроение на жената шеф задължително се свързва с липса на секс?

Работех в престижно женско списание на висока позиция, имах подчинени. Следвах международни стандарти както за избора на темите, така и за дизайна на самия продукт. Отношенията в екипа бяха прекрасни — не просто колегиални, а приятелски. Имахме обаче проблем с половете и, което беше най-лошото, той се роди, разви и в крайна сметка стана една от причините да се разбие екипът.

Просто собственикът на компанията издател не само не се пребори, но и абсолютно не отчете най-големия си мениджърски недостатък — че е сексист. Негативното му отношение беше спрямо жените, които смяташе за недостатъчно способни да управляват. Съвсем откровено аргументираше свои решения с “жените не могат да мислят правилно” и често налагаше неподходящи стратегии, само защото е от “по-умния пол”…

Като всеки нормален човек, без значение на неговия пол, биография и кариера, колегата от женски пол си има добри и лоши дни. Сетете се обаче какво се изсипва зад гърба на дамата под формата на коментари, ако случайно специалното  настроение ни е засегнало. Да, точно така — куп злобни забележки относно сексуалния  живот или биологичните  фази.

Когато колежката предяви претенции, повиши тон или, недай си Боже, поиска нещо настоятелно, то: 1. Или е в месечен цикъл; 2. Или нервността  се дължи на липса на редовен сексуален живот; 3. Или наближава критическата. Ако пък е и на директорски пост, коментарите придобиват още по-злостен, че и просташки характер. Нищо подобно не се слува, ако човекът с неприятното присъствие е мъж. На него дори му се счита като част от правата да крещи, да нанася обиди и да унижава подчинените. Лошите му качества са просто част от особената му личност.

Сексизмът на работното място не е само български проблем. От него страдат милиони жени, но истината е, че зад тях стоят както огромни правозащитни организации, така и достатъчно силно дамско самочувствие. То дойде със сексуалната революция от 60-те и преосмислянето на традициите и религиозните норми. У нас според проучванията жените на високи служебни позиции процентно са повече в сравнение с много по-напреднали страни по света, но сексисткото отношение все още е повсеместно. Към професионалните качества на една жена в 90% от случаите се подхожда с недоверие дори от нейните подчинени от женски род. Изкачването  в кариерата най-често се обяснява не с професионални качества, а с “леглата, през които (предполага се) е минала”. Ако пък е красива, поддържана и секси, наистина няма прошка! Щом се грижи добре за външния си вид и има изряден маникюр, например, обезателно е вятърничава и елементарна. Ако пък е скучна, запусната и с вид на кондукторка от 70-те, също не е добре.

Читайте также:  Мебельный портал

Едно от основните и златни правила в бизнес етикета е, че полът не е от значение. Това, разбира се, е относително и е въведено, само за да може да се улесни бизнес комуникацията. В този смисъл никой не очаква от дамата в офиса да прилича на мъж, но със сигурност от нея се изисква да не разчита на най-женските си оръжия. Затова и според бизнес етикета дамата трябва да носи костюм от 3 части (пола/панталон, риза и сако), затворени обувки, чорапогащник, малко бижута, лек грим и нефрапантни аксесоари. Този вид своеобразна унификация цели не да заличи половите  белези, а да неутрализира тяхната атрактивност за сметка на професионалните качества. Това е и причината в бизнес средата да отпадат много от задължителните кавалерски жестове.

Не е необходимо например мъжете да стават, когато към тях се присъедини дама, не е задължително да задържат вратата, за да мине, да  отстъпват по-доброто място в ресторант, кола или обществена среда, да подаряват цветя или да правят комплименти.

Жената в бизнеса е преди всичко партньор, клиент, колега и нейната привлекателност не бива да е от значение.

Разбира се, бизнес законите са формирани върху основите на социалния етикет, така че няма да е неприемлива грешка, ако все пак колегата мъж кавалерства. Дали ще го направи, зависи най-вече от политиката в съответната страна и нагласите на обществото.

Една скандинавка, например, може жестоко да се обиди, ако колегата  подаде ръка на слизане от автобуса, или я съпроводи до тоалетната на ресторанта. Но за българка, италианка или французойка тези жестове могат да се приемат просто като добро възпитание. От която и страна на барикадата да сте, гледайте да спазвате златната среда и да не залитате в крайности.

Читайте также:  С логистикой справились, а web-дизайн не подтянули

Под “различни” имам предвид колегите с различна сексуална ориентация. За съжаление, в обществото ни все още има трайна нетолерантност към хомосексуалните и тя често става повод за ужасяващи колегиални отношения. Преди време мой познат беше принуден да напусне работата си в банка, само защото се беше разбрало, че живее с друг мъж. По елементарната логика на прекия му шеф този факт го правел “недостатъчно вдъхващ доверие” и вредял на сериозния имидж на банката. Разбира се, тези аргументи бяха изтъкнати в частен разговор, под прикритието на “да ти кажа честно”…

Дискриминацията на работното място върви не само по линия на сексуалността. Често срещам хора, които са били пренебрегвани професионално, защото са с наднормено тегло, заекват, или имат физически проблем. По традиция възприемаме себе си като толерантен народ, но фактите от практиката ми на експерт в етикета говорят точно обратното. Казано накратко, в съвременната българска бизнес среда правилата са откровено дискриминативни — добрият шеф е мъж, професионалистът е предимно хетеросексуален, дебелите са с остарели разбирания и лош вкус, тъмнокожите непременно са роми, а ромите не умеят да работят. Може да продължим — нехристияните винаги гледат да ти забият нож в гърба, евреите са богати, чужденците участват в световни конспирации на наш гръб, русите жени просперират чрез секс и още какво ли не!

Етикетът, за съжаление, не може да промени тези вярвания — това може да направят държавната политика и адекватното образование. Той може обаче да даде точни и ясни правила, спазването на които да доведе до изчистени и приемливи взаимоотношения. Което все пак е някакво начало.

Читайте также:  The Ace Factor

На работа полът наистина няма значение — на преден план са компетентността, опитът и способностите.

Не си позволявайте сексистки коментари — те работят срещу вас.

Когато търпите критика, не смятайте, че причината за нея е непременно емоционална и е свързана с пол или физиология.

Комплиментите в офиса не са нещо забранено, но внимавайте, когато ги правите.

в работна среда.

Бизнес облеклото позволява да сте секси, без да сте предизвикателни. Спазвайте го.

Сексуалната ориентация и личният живот на колегата или шефа нямат никакво значение! Те не са ви интимни партньори и с кого си лягат си е тяхна лична работа.

Разговаряйте с всичките си колеги професионално и не правете забележки, отнасящи се до “женско” и “мъжко” разбиране или начин на възприятие.

Не подлагайте на съмнение експертизата на някого само защото не е от вашия пол, не изглежда според вашите представи, или е с различна от вашата сексуалност.

Не демонстрирайте силата на своя пол или сексуалността си, независимо в каква посока е тя. Това засяга интимните ви контакти, не служебните. С кого си лягате, също си е ваша лична работа.

Пазарувай в MediaMall.bg — книги, музика, филми и абонаменти

Источник: http://www.trud.bg